22.11.2007 г., 11:56

Писмо

779 0 3

Ред след ред, писмо ти пиша,

всеки ден го гледам,

ред след ред, сами се нижат,

нему аз съм предан.

 

 

Ред след ред, писмо ти пиша,

мисля, че успявам,

ред след ред, сами се нижат,

мъча се, не се предавам.

 

 

Ред след ред, писмо ти пиша,

спомен скъп край мен лети,

ред след ред, сами се нижат,

търся те, дано и ти.

 

 

Ред след ред писмо ти писах,

болката ми спря,

ред след ред, сега прозирам

колко нужна беше тя.

 

 

Ред след ред, това е краят,

сам съм, но вървя напред,

ред след ред, уви, не зная

мога ли да продължа без теб?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ян Тра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...