22.11.2007 г., 11:56

Писмо

771 0 3

Ред след ред, писмо ти пиша,

всеки ден го гледам,

ред след ред, сами се нижат,

нему аз съм предан.

 

 

Ред след ред, писмо ти пиша,

мисля, че успявам,

ред след ред, сами се нижат,

мъча се, не се предавам.

 

 

Ред след ред, писмо ти пиша,

спомен скъп край мен лети,

ред след ред, сами се нижат,

търся те, дано и ти.

 

 

Ред след ред писмо ти писах,

болката ми спря,

ред след ред, сега прозирам

колко нужна беше тя.

 

 

Ред след ред, това е краят,

сам съм, но вървя напред,

ред след ред, уви, не зная

мога ли да продължа без теб?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ян Тра Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...