22 нояб. 2007 г., 11:56

Писмо

778 0 3

Ред след ред, писмо ти пиша,

всеки ден го гледам,

ред след ред, сами се нижат,

нему аз съм предан.

 

 

Ред след ред, писмо ти пиша,

мисля, че успявам,

ред след ред, сами се нижат,

мъча се, не се предавам.

 

 

Ред след ред, писмо ти пиша,

спомен скъп край мен лети,

ред след ред, сами се нижат,

търся те, дано и ти.

 

 

Ред след ред писмо ти писах,

болката ми спря,

ред след ред, сега прозирам

колко нужна беше тя.

 

 

Ред след ред, това е краят,

сам съм, но вървя напред,

ред след ред, уви, не зная

мога ли да продължа без теб?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ян Тра Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...