Liliyanaandreeva (Лиляна Благоева Андреева)
192 706
9.09.2011 г., 15:28 ч.

Писмо 

  Поезия » Друга
400 0 3

 

 

 

ПИСМО

 

 

До някого, там – някъде си…

 

Ти къде си?

Защо не ме прибра?

Защо съм тук

като презрян боклук?

Как така се случи,

че ти планетата улучи,

а аз не можах –

там да се случа не успях?

Толкова ли бях саката

и некадърна в занаята?

Или била съм мързелива,

разглезена, сръдлива?

В мен ли е вината,

или е такваз съдбата?

Дали случайна несполука

ме отвя далече – тука?

На таз планета малка,

някаква женица жалка,

нищожество презряно,

подритвано и мляно?

Сега ти къде си?

Надявам се – добре си!

И оставаш ням,

чувствайки тежкия ми блян

по далечната Луна,

где е моята страна!

Изпитвам носталгия,

мъчи ме невралгия,

но най-боли душата,

загубила съдбата…

Моля те, не ме презирай;

в звездното небе се взирай –

открий на Слънцето звездата,

помоли се за душата,

дето страда и се вие

дорде чашата докрай изпие!...

     От мен, днес, тук…

© Лиляна Благоева Андреева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??