Писмо
ПИСМО
До някого, там – някъде си…
Ти къде си?
Защо не ме прибра?
Защо съм тук
като презрян боклук?
Как така се случи,
че ти планетата улучи,
а аз не можах –
там да се случа не успях?
Толкова ли бях саката
и некадърна в занаята?
Или била съм мързелива,
разглезена, сръдлива?
В мен ли е вината,
или е такваз съдбата?
Дали случайна несполука
ме отвя далече – тука?
На таз планета малка,
някаква женица жалка,
нищожество презряно,
подритвано и мляно?
Сега ти къде си?
Надявам се – добре си!
И оставаш ням,
чувствайки тежкия ми блян
по далечната Луна,
где е моята страна!
Изпитвам носталгия,
мъчи ме невралгия,
но най-боли душата,
загубила съдбата…
Моля те, не ме презирай;
в звездното небе се взирай –
открий на Слънцето звездата,
помоли се за душата,
дето страда и се вие
дорде чашата докрай изпие!...
От мен, днес, тук…
© Лиляна Благоева Андреева All rights reserved.
