scarlety (Адриана Борисова)
20 212
8.12.2013 г., 10:59 ч.  

Писмо 

  Поезия » Любовна
729 0 4

Здравей и сбогом, пиша ти последно,

ужасно много мислих за тогава,

присъстваш в мислите ми неизменно,

огромна диря в мен остави.

 

Щастливи бяхме временно, но истински

и никой не разчиташе на чудо,

живяхме шеметно, като в прекрасна приказка,

макар да знаехме, че нашето е лудост.

 

И оня влак, на който ме изпрати,

надяваше се да  ме върне пак обратно.

Не смеех щастието да прокудя,

но знаех, че потеглям безвъзвратно.

 

Реалността е друга и го знаеш,

ще пазя спомените и мечтите,

за друг разбит живот да се нехае -

не може - ще си падна във очите.

 

Това е. Ще ни мине, ще забравим,

ще си останем верните приятели,

не може разума да изоставим,

и все пак... спадам към опасните мечтатели.

© Адриана Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Помня го. Бъди си мечтател, Ади. Какво е човек без мечти.
  • Усмихнете се! Щастието е нашето птиче!
  • Разправят още,че кацне ли ти птиченцето на рамото веднъж, почват да те кълват отвсякъде
  • разправят, че птиченцето кацало на рамото само веднъж.
Предложения
: ??:??