Писмо
Здравей и сбогом, пиша ти последно,
ужасно много мислих за тогава,
присъстваш в мислите ми неизменно,
огромна диря в мен остави.
Щастливи бяхме временно, но истински
и никой не разчиташе на чудо,
живяхме шеметно, като в прекрасна приказка,
макар да знаехме, че нашето е лудост.
И оня влак, на който ме изпрати,
надяваше се да ме върне пак обратно.
Не смеех щастието да прокудя,
но знаех, че потеглям безвъзвратно.
Реалността е друга и го знаеш,
ще пазя спомените и мечтите,
за друг разбит живот да се нехае -
не може - ще си падна във очите.
Това е. Ще ни мине, ще забравим,
ще си останем верните приятели,
не може разума да изоставим,
и все пак... спадам към опасните мечтатели.
© Адриана Борисова All rights reserved.
Усмихнете се! Щастието е нашето птиче!
