когато съм тъжна и унила
и в душата зейва дупка гнила,
само стиховете ме успокояват
и душата моя като огън сгряват.
затова отново пълня твойта поща,
да излея мъката във стихотворна форма,
да напиша нещо - туй сякаш искат мойте пръсти
и коват тез стихове безсмислени и пусти...
и чудя се къде е смисълът във всичко,
щом те напусне нещо тъй обично?
кога ще мине тази болка - постоянно пита се душата
и продължава да се лута в самотата... ...