12.12.2014 г., 21:25

Писмо до Дядо Коледа

1.4K 0 1

 

                                 

                            Писмо до Дядо Коледа

 

        Мили Дядо Коледа, спомни си за мен

        и в коледната нощ ми изпрати здраве,

        не ме оставяй сама, дай ми приятел да е до мен

        и във добро и във зло, във болест и здраве,

        в коледната нощ с него да мога да  вдигна наздраве.

        Не допускай тази година в сърцето ми тъга да има

        и да ми е пусто и самотно  в студената зима.

 

        Ако можеш направи светът по добър.

        На всички болни хора - здраве ти раздай,

        а на бедния и гладния - хляб и вино ти подай.

        Докажи им, че те има и това не е мечта.

        Ето, в този миг моето сърце пак се размечта!

        Защо ли мисля, че съм непоправим мечтател?

        На тези години да мечтая за здраве и верен приятел.

        На мойте години да пиша на Дядо Коледа,

        не е ли лудост все още да вярвам във чудеса,

        ако някой друг вярва, нека ми пише на адреса:

        pepyna1958@abv.bg –  

        дано пък тази година да има и ангелска намеса.

 

                                             Поздрав най-сърдечен

                                             от лудия мечтател – вечен !

   

 

                              

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петранка Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...