7.06.2019 г., 14:46 ч.

Писмо до един ничий 

  Поезия » Философска
779 10 12
Живея в залеза зад хълма
и в златна шума се превръщам,
когато есента е пълна
с ухания на дим и къща.
А ти си скитник без посока.
поел по пътя без надежда.
На длан претеглил хоризонта,
разбра ли Бог какво отрежда?
Дошъл разискрен след пожара
на листопади и стърнища,
усетил се бездомен старец –
пред теб нататък няма нищо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
: ??:??