15.11.2022 г., 10:44 ч.

Писмо до отвъдното 

  Поезия
471 12 12

Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.

Светът е свят – откакто ти замина,
не се е променил към по-красиво.
Пак зима се промъква към комина,
а аз не виждам смазващото сиво.

Отдавна съм забравила, че трябва
за някого да бъда съвършена.
Живот жесток – от всички ни ограбва
по стрък тревичка, пролетно зелена.

Научих се коприва да засявам,
да боцка и да пари под краката,
за да съм будна, слънце щом изгрява
и билки да ти пращам по луната.

Не ме мисли, простила съм за всичко,
захвърлила съм битки и товари
и не сърце в гърдите ми, а птичка
крилете си за полет днес разтваря.

Добре съм. Още помня висините,
в които приютявах си душата,
когато ми нагарчаха не дните,
а цялата отрова на земята.

Успявам, ден след ден по пътя крача –
усмихната, уверена и бяла.
Отдавна съм голяма. И не плача.
Дано и ти, оттатък, си успяла.

© Вики Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Красиво и разкъсващо душата!
  • Изплакано. Написано е с голяма прецизност в изказа. Поздравления за поезията, Вики!
  • Много е хубаво, Вики! Много!
  • Аз съм сигурна, че майка ти те чува, Вики и се гордее с твоята сила, с успехите ти! Прекрасна изповед, вълнуваш със словото!💖
  • Хареса ми и финала също!
  • Дълбоко изстрадано!
  • Точно както каза DPP (SMooth) - осмислено и преживяно! Много красива изповед, а посланието е стигнало където трябва...
  • Силен, мъдър, истински, чудесен стих!
  • Специално е някак, осмислено и преживяно.
    Хареса ми. Поздрави!
  • "Добре съм. Още помня висините,
    в които приютявах си душата,
    когато ми нагарчаха не дните,
    а цялата отрова на земята."!!!!

    Разтърстващо с искреността на изповедния тон е това, което си напиласа, Вики!
    Талантът ти избуява, миличка! Аплодирам те!
  • Докосна ме! Благодаря ти, Вики!
  • Чудесно.
Предложения
: ??:??