Писмо до отвъдното
Пораснах, мамо. Приказките детски,
от теб нечути, също не разказах.
Май всичко вече срещнах. Не е лесно,
но някак се опазих от омраза.
Светът е свят – откакто ти замина,
не се е променил към по-красиво.
Пак зима се промъква към комина,
а аз не виждам смазващото сиво.
Отдавна съм забравила, че трябва
за някого да бъда съвършена.
Живот жесток – от всички ни ограбва
по стрък тревичка, пролетно зелена.
Научих се коприва да засявам,
да боцка и да пари под краката,
за да съм будна, слънце щом изгрява
и билки да ти пращам по луната.
Не ме мисли, простила съм за всичко,
захвърлила съм битки и товари
и не сърце в гърдите ми, а птичка
крилете си за полет днес разтваря.
Добре съм. Още помня висините,
в които приютявах си душата,
когато ми нагарчаха не дните,
а цялата отрова на земята.
Успявам, ден след ден по пътя крача –
усмихната, уверена и бяла.
Отдавна съм голяма. И не плача.
Дано и ти, оттатък, си успяла.
© Вики All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво и разкъсващо душата!
-
Изплакано. Написано е с голяма прецизност в изказа. Поздравления за поезията, Вики!
-
Много е хубаво, Вики! Много!
-
Аз съм сигурна, че майка ти те чува, Вики и се гордее с твоята сила, с успехите ти! Прекрасна изповед, вълнуваш със словото!💖
-
Хареса ми и финала също!
-
Дълбоко изстрадано!
-
Точно както каза DPP (SMooth) - осмислено и преживяно! Много красива изповед, а посланието е стигнало където трябва...
-
Силен, мъдър, истински, чудесен стих!
-
Специално е някак, осмислено и преживяно.
Хареса ми. Поздрави! -
"Добре съм. Още помня висините,
в които приютявах си душата,
когато ми нагарчаха не дните,
а цялата отрова на земята."!!!!
Разтърстващо с искреността на изповедния тон е това, което си напиласа, Вики!
Талантът ти избуява, миличка! Аплодирам те! -
Докосна ме! Благодаря ти, Вики!
-
Чудесно.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
