Писмо до папата

Скъпи господине,

в писмото до вас

изтъквам причини

за моя отказ

от туй да съм част

от всичките ваши

църковни измами

и алчни търгаши,

сквернящи сина ми.

Първо на това,

което ме побърква –

кой я основа

проклетата ви църква?

Кой заблуди ви,

че трябва ми храм

с разни лъжливи

наместници там?

Излишни са тия,

а също и ти.

И сграда сергия

пари не пести.

Не! Словото, знам,

аз мога и сам

човеку да дам.

Тревожи ме и друго:

Че името ми вие

използвате в услуга –

безчинствата ви крие.

Опирам пешкира

за всички неволи,

а никой не спира

за помощ да моли.

Сами си помогнете!

Че аз не бих могъл.

И, драги, запомнете

че давам сал' акъл!

Защо за мойте думи

човек се задължава

да внася първо суми

и кой така решава?

Моето учение

безплатно е и има

нужда от прозрение,

а не пари да взима.

То се разбира

в смисъл погрешен,

нявга варира

даже със смешен.

Синът ми каза:

„Ще възкръсна”.

Но тази фраза

грешно лъсна

у хорската представа.

Та истината де е?

Че ТОЙ ще продължава

в ума ви да живее,

а не, че ще да хвръкне

нанейде в небесата.

Целта бе да се вмъкне

на всички ви в сърцата.

Кой оторизира

ваш’та институция

да организира

„божи” екзекуции?

Дайте да се разберем!

В тези зверства нямам пръст.

Те единствено проблем

са на властния ви тръст.

Забърквахте каши

вий двадесет века

и вече се плаши

от мене човека,

а мойта идея

се нейде загуби –

основното в нея

бе той да ме люби.

Словата да чува,

Христови и мои,

а не да преструва

се, щото се бóи.

Обиден съм ти, знай,

и веч' се не търпи,

бакиите опра'й,

а фалша бързо спри!

Накрая, те моля,

да стегнеш се спешно

и моята воля

не схващаш погрешно!

Не вденеш ли, нататък,

на твое достояние,

ще пратя списък кратък

със нужното послание.

П.П.

Ако, както казваш аз

бях ти шеф, съм убеден,

че веднага, този час

ти ще бъдеш уволнен.

Ти и всичките онея,

за които се намери,

че или са ти лакеи,

или просто лицемери.