Писмо до Сърцето
Писмо до Сърцето
Туптиш ли? Още ли туптиш?
Аз трябва да зная. Сега!
В студена гръд, кажи, че не пищиш,
а мислех, че без Тебе ще умра –
Реши. И тръгна с Любовта,
и взе си мъничко, тъй мъничко багаж…
просто… няколко неща…
мен остави – недостойния ти страж.
Дъхът ми взе– той всъщност тръгна пръв –
остави празните ми, овдовели вени,
да вият по онази, „луда кръв”.
Времето – стрелките му са спрени,
махалото му – нещо все брои…
мисля, че брои безспир – до девет –
Нокдаун! И да спре да ме боли!
А пред очите ми се мержелеят
онези ириси – в зелено до маслина,
сиянието им, първо тебе ослепи,
а когато Любовта им се спомина,
на мястото ти – бесилото на Любовта виси.
Туптиш ли – искам да те сещам пак!
Върни се в мен! Стареем – ден след ден
(С кого ще плача в „есенния” мрак?!)
Пазителю на Любовта, затупти отново в мен!
Рене
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
