skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
19.01.2014 г., 20:38 ч.

Писмо от моята любима 

  Поезия » Любовна
866 0 4

Излез на площада, щом вече ме няма:

и кажи  – Тя от вчера ми липсва,

облече червената рокля с воланите

и на кок си повдигна косите.

 

Слисан пазачът да спре, да се блещи:

– Беше нощем, когато пристъпи

към мене с хляб и чорбица от леща.

И лицето ми после избърса

 

с лунната кърпа в очите си,

усмихна се топло под шала.

Ех, в такава жена да се кръстиш -

ще покръстиш даже и Дявола!

 

Пощальонът да спре колелото си:

– Тя пишеше много писма –

чантата ми жужеше от стонове,

целувки, обич, щедрост и смях.

 

Да въздъхне млекарят – Бе знойна,

красавица, и ханш, и крака…

как кръшно въртеше походка.

Ех, жалко. Такава жена.

 

А певецът да млъкне, загледал

монетата в задния джоб.

– Един ден тя каза – Попей ми.

Заплати ми с пари и любов.

 

Ти мълчи, мили мой, замълчи си.

Цял живот покрай мен си мълчал.

... Само знай –  както ти си обичал,

никой друг не е успял.

 

© Стефан Балди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??