28.01.2009 г., 12:44

Писмо от вила "Чайка"

853 0 13

                                       Писмо от вила "Чайка"

                                                 До  Амалия

                           Адресът ми е: Балчик, вила "Чайка".

                           Искаш ли да дойдеш вече при мен?

                           Много искам тук да станеш майка,

                           заедно да срещнем радостния ден.

          

                          Във вила "Чайка" имам вече стая,

                          с креват и печка - "циганска любов".

                          Идвам, вземам те и няма да се мая,

                          защото домът ни тука вече е готов.

 

                          Стаята е светла, но доста студена,

                          е, имаме печка и много дърва.

                          Прозорците са малко заскрежени,

                          но на нас нали ни ври кръвта!

 

                          Ще изкараме тука тази зима,

                          а напролет  отиваме в "городока".

                         Там ще бъдем вече трима,

                         квартирата ще бъде по-широка. 

                                    1952 год.             

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асен Стефанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Който е преживял всичко това добре знае, колко приятни бяха трудностите. Не всеки може да ги изрази. Едни струни са тъничко нежни, други дебеличко груби и все така мили.
  • Редят се , редят се думите ти непринудено и с любов ! Поздрав !
  • Благодаря!И за коментарите намираш нежни думи като за стиховете си!mariniki!
  • Асен...очите ми плачат сами...с усещане за нещо мило и скъпо...
  • Здравей, бачо Асене!
    Тоз поздрав приеми от мене.
    Ти пишеш стихове чудесни,
    красиви, някои кат песни...
    Пред годините ти се прекланям аз
    и за поезията браво...
    Добре дошъл сред нас!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...