28 янв. 2009 г., 12:44

Писмо от вила "Чайка"

852 0 13

                                       Писмо от вила "Чайка"

                                                 До  Амалия

                           Адресът ми е: Балчик, вила "Чайка".

                           Искаш ли да дойдеш вече при мен?

                           Много искам тук да станеш майка,

                           заедно да срещнем радостния ден.

          

                          Във вила "Чайка" имам вече стая,

                          с креват и печка - "циганска любов".

                          Идвам, вземам те и няма да се мая,

                          защото домът ни тука вече е готов.

 

                          Стаята е светла, но доста студена,

                          е, имаме печка и много дърва.

                          Прозорците са малко заскрежени,

                          но на нас нали ни ври кръвта!

 

                          Ще изкараме тука тази зима,

                          а напролет  отиваме в "городока".

                         Там ще бъдем вече трима,

                         квартирата ще бъде по-широка. 

                                    1952 год.             

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Който е преживял всичко това добре знае, колко приятни бяха трудностите. Не всеки може да ги изрази. Едни струни са тъничко нежни, други дебеличко груби и все така мили.
  • Редят се , редят се думите ти непринудено и с любов ! Поздрав !
  • Благодаря!И за коментарите намираш нежни думи като за стиховете си!mariniki!
  • Асен...очите ми плачат сами...с усещане за нещо мило и скъпо...
  • Здравей, бачо Асене!
    Тоз поздрав приеми от мене.
    Ти пишеш стихове чудесни,
    красиви, някои кат песни...
    Пред годините ти се прекланям аз
    и за поезията браво...
    Добре дошъл сред нас!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...