Писмо след света
Аз научих какво е душата,
и получих подарък от теб.
Тази тиха игра на съдбата
я играем – войници на лед.
Аз, вало̀г за изказани думи,
тъй дълбок и немирен сега,
се топя, а човешките глуми
като с гуми изтриват света.
Аз за вас съм скала, а линея.
Като пролетен дъжд ще летя.
Като грим на жена. Като фея.
Като хвърлен букет от цветя.
Аз без глас ще успея да пея,
и ще лея слова след слова.
На върха на нощта ще изгрея,
и ще тлея дори след света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
