1.10.2007 г., 9:39 ч.

Писмо в бутилка 

  Поезия
492 0 3
 Писмо в бутилка

Въобще някога чу ли думите ми

или те бяха просто глас в пустиня?

Прочете ли някога писмата ми

или ридовете избледняваха пред очите ти?

Имаше ли поне един миг,

било то и малък като прашинка,

когато можем да кажем, че сме близки.

Не искам нещо повече от една дума,

в която да няма скрита лъжа.

В мен все още живее надеждата,

че е имало време, когато сме били заедно,

а не разделени от невидими пропасти.

Помня времето, когато виках с все сили,

но гласът ми така и не можа да те достигне.

Сега се чувствам като на самотен остров

и пиша тези няколко скромни реда.

Пъхам ги в прозрачна бутилка

и се надявам някой ден да ги откриеш.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??