Писмо в бутилка
Въобще някога чу ли думите ми
или те бяха просто глас в пустиня?
Прочете ли някога писмата ми
или ридовете избледняваха пред очите ти?
Имаше ли поне един миг,
било то и малък като прашинка,
когато можем да кажем, че сме близки.
Не искам нещо повече от една дума,
в която да няма скрита лъжа.
В мен все още живее надеждата,
че е имало време, когато сме били заедно,
а не разделени от невидими пропасти.
Помня времето, когато виках с все сили,
но гласът ми така и не можа да те достигне.
Сега се чувствам като на самотен остров
и пиша тези няколко скромни реда.
Пъхам ги в прозрачна бутилка
и се надявам някой ден да ги откриеш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
