Писна гайда, заплака
Млад гайдар в поле върви,
в сърцето му рана люта свисти.
С очи невиждащи гайдата грабна,
наду я със ярост пламнала,
очи затвори и гайдата писна,
стаената мъка в порой плисна,
заплака гайда, глас заизвива -
за кръшна мома игрива,
сърцето на млад гайдар пленила
и нож коварен в сърце му забила...
Плаче гайда, нарежда,
болката излива, отцежда -
стон безкраен, писък скършен...
Въздухът се свърши, секна и изплака,
и всичко потъна след миг в мрака...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
