12.03.2017 г., 13:18

Писта

650 1 2

Животът е надбягване по дълга писта,

началният ти старт – вълнуващ миг,

животът – книга на прочетените листи,

от листите те гледа борбеният лик!

 

Стъпките препятствия преодоляват,

бързат да пробягат следващия кръг,

стъпките по пътя си не се предават

към следваща победа със победния си стрък.

 

Кръговете по алпийската спирала

косите посребряват, но остава млад духът,

стълбата изкачваш на житейска скала,

за да съзреш, че смачкал си страха!

 

Времето не стига ти да остаряваш

в атаката на волята и на дъха,

в лице със следващо сражение заставаш,

след битките в геройски поход

вика те върхът!

 

Погледа ти спират новите върхари,

мъдростта главата вдигната държи,

в далекото са стръмните чукари,

махаш на орела, който гордо там кръжи.

 

Над облаците чакат те крилата,

във висините яхваш своя кон,

гледат в тебе пътищата толкова познати,

пътища по пистата ти на единствения и най-скъп,

житейския неспирен маратон!

 

гр. София, 26.09.2016 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Христов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...