Животът е надбягване по дълга писта,
началният ти старт – вълнуващ миг,
животът – книга на прочетените листи,
от листите те гледа борбеният лик!
Стъпките препятствия преодоляват,
бързат да пробягат следващия кръг,
стъпките по пътя си не се предават
към следваща победа със победния си стрък.
Кръговете по алпийската спирала
косите посребряват, но остава млад духът,
стълбата изкачваш на житейска скала,
за да съзреш, че смачкал си страха!
Времето не стига ти да остаряваш
в атаката на волята и на дъха,
в лице със следващо сражение заставаш,
след битките в геройски поход
вика те върхът!
Погледа ти спират новите върхари,
мъдростта главата вдигната държи,
в далекото са стръмните чукари,
махаш на орела, който гордо там кръжи.
Над облаците чакат те крилата,
във висините яхваш своя кон,
гледат в тебе пътищата толкова познати,
пътища по пистата ти на единствения и най-скъп,
житейския неспирен маратон!
гр. София, 26.09.2016 г.
© Димитър Христов Всички права запазени