Mar 12, 2017, 1:18 PM

Писта

  Poetry » Other
662 1 2

Животът е надбягване по дълга писта,

началният ти старт – вълнуващ миг,

животът – книга на прочетените листи,

от листите те гледа борбеният лик!

 

Стъпките препятствия преодоляват,

бързат да пробягат следващия кръг,

стъпките по пътя си не се предават

към следваща победа със победния си стрък.

 

Кръговете по алпийската спирала

косите посребряват, но остава млад духът,

стълбата изкачваш на житейска скала,

за да съзреш, че смачкал си страха!

 

Времето не стига ти да остаряваш

в атаката на волята и на дъха,

в лице със следващо сражение заставаш,

след битките в геройски поход

вика те върхът!

 

Погледа ти спират новите върхари,

мъдростта главата вдигната държи,

в далекото са стръмните чукари,

махаш на орела, който гордо там кръжи.

 

Над облаците чакат те крилата,

във висините яхваш своя кон,

гледат в тебе пътищата толкова познати,

пътища по пистата ти на единствения и най-скъп,

житейския неспирен маратон!

 

гр. София, 26.09.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...