Mar 12, 2017, 1:18 PM

Писта

  Poetry » Other
651 1 2

Животът е надбягване по дълга писта,

началният ти старт – вълнуващ миг,

животът – книга на прочетените листи,

от листите те гледа борбеният лик!

 

Стъпките препятствия преодоляват,

бързат да пробягат следващия кръг,

стъпките по пътя си не се предават

към следваща победа със победния си стрък.

 

Кръговете по алпийската спирала

косите посребряват, но остава млад духът,

стълбата изкачваш на житейска скала,

за да съзреш, че смачкал си страха!

 

Времето не стига ти да остаряваш

в атаката на волята и на дъха,

в лице със следващо сражение заставаш,

след битките в геройски поход

вика те върхът!

 

Погледа ти спират новите върхари,

мъдростта главата вдигната държи,

в далекото са стръмните чукари,

махаш на орела, който гордо там кръжи.

 

Над облаците чакат те крилата,

във висините яхваш своя кон,

гледат в тебе пътищата толкова познати,

пътища по пистата ти на единствения и най-скъп,

житейския неспирен маратон!

 

гр. София, 26.09.2016 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...