Питай, сърцето си питай...
Ти не им вярвай, ако ти шепнат,
че като пух на глухарче отлитнах.
Киска се хорската завист във шепи,
но ти сърцето си, скъпи, попитай.
И не им вярвай, ако ти кажат,
че като дим се стопих под небето.
Хорските приказки нищо не важат,
щом нещо друго ти шепне сърцето.
И не им вярвай, ако те лъжат,
че като всяка любов - ще отмине.
Ако ме няма край теб да ти кажа -
питай, сърцето си питай, любими...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
