Питам те...
О, как ми се иска
отново да се сгуша в теб.
О, как ми се иска
да мога да си продължа напред.
Щом затворя очи,
усещам твоя допир.
Навън не спира да вали...
това напомня ми за теб...
за мен...
за нас...
закъсали на пътя...
Искам да положа отново глава
на твоето рамо.
Да чувствам равномерното ти дишане.
Да усетя парещата ти ръка
вкопчила се в моята.
Искам да те имам...
Да си бъдеш само мой...
Знам, че там ти беше хубаво...
Знам, че ме желаеш.
Питам те...
защо нямаш смелост да си го признаеш?!
отново да се сгуша в теб.
О, как ми се иска
да мога да си продължа напред.
Щом затворя очи,
усещам твоя допир.
Навън не спира да вали...
това напомня ми за теб...
за мен...
за нас...
закъсали на пътя...
Искам да положа отново глава
на твоето рамо.
Да чувствам равномерното ти дишане.
Да усетя парещата ти ръка
вкопчила се в моята.
Искам да те имам...
Да си бъдеш само мой...
Знам, че там ти беше хубаво...
Знам, че ме желаеш.
Питам те...
защо нямаш смелост да си го признаеш?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Райкова Всички права запазени
