Nov 18, 2007, 10:37 PM

Питам те...

  Poetry
1K 0 3
О, как ми се иска
отново да се сгуша в теб.
О, как ми се иска
да мога да си продължа напред.
Щом затворя очи,
усещам твоя допир.
Навън не спира да вали...
това напомня ми за теб...
за мен...
за нас...
закъсали на пътя...
Искам да положа отново глава
на твоето рамо.
Да чувствам равномерното ти дишане.
Да усетя парещата ти ръка
вкопчила се в моята.
Искам да те имам...
Да си бъдеш само мой...
Знам, че там ти беше хубаво...
Знам, че ме желаеш.
Питам те...
защо нямаш смелост да си го признаеш?!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много си тъжна, натъжи и мен
    Може би всеки е изгубил миг щастие по тази причина-не си е признал чувствата...Аз също!
  • Браво
    Това според мен е един от най-големите проблеми във връзката на двама души,а именно криенето на чувствата.

    Много добре се е получило

    Успех за напред
  • Добър въпрос!Поздрави

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...