18 нояб. 2007 г., 22:37

Питам те...

1K 0 3
О, как ми се иска
отново да се сгуша в теб.
О, как ми се иска
да мога да си продължа напред.
Щом затворя очи,
усещам твоя допир.
Навън не спира да вали...
това напомня ми за теб...
за мен...
за нас...
закъсали на пътя...
Искам да положа отново глава
на твоето рамо.
Да чувствам равномерното ти дишане.
Да усетя парещата ти ръка
вкопчила се в моята.
Искам да те имам...
Да си бъдеш само мой...
Знам, че там ти беше хубаво...
Знам, че ме желаеш.
Питам те...
защо нямаш смелост да си го признаеш?!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анита Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много си тъжна, натъжи и мен
    Може би всеки е изгубил миг щастие по тази причина-не си е признал чувствата...Аз също!
  • Браво
    Това според мен е един от най-големите проблеми във връзката на двама души,а именно криенето на чувствата.

    Много добре се е получило

    Успех за напред
  • Добър въпрос!Поздрави

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...