9.03.2025 г., 22:20

Питам за децата

311 3 6

Крием се във домовете свои...

и молим се да ни подмине този ад!?

Да търсим правдини... но да не засягат нас.

Да спим в копринени чаршафи!

 

Да се оплакваме че ни сърбят.

Вина да търсим ...но защо ли!?

Виновните сме ние в този,Свят.

Не искаме да сме щасливи!Защо?

 

Наистина не знам,о ,Боже,помогни ни.

Грехът отнема ,човешка свян.

Алчност,грях,поквара,смърт.

Питам ви къде е пътят на децата ни?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прав си, Приятелю! Защо наистина не искаме да сме щастливи в този свят? А е толкова просто да бъдем щастливи.

    "Грехът отнема човешка свян.
    Алчност, грях, поквара, смърт.
    Питам ви къде е пътят на децата ни?"

    Могъщ и пророчески финал!!!
  • Благодаря ви ,Приятели за съпричастието,за коментарите и за любими!Нека новата седмица ви донесе много усмивки и творчески успехи !До нови!!!
  • Наистина времето е много напрегнато. На кръстопът. Дано бурята ни подмине. Поздравления за стиха!
  • Тревожно време!
    Поздравления за прозрението, Ангел!
  • Прав си! ...Но осъзнах, че с мислите си променяме нещата, ако всички мислим светли мисли и не пишем черни стихове, лошото няма да настъпи! Не знам може би трябва да си вдигнем вибрациите. Не знам
    ...малко за настроение.https://www.youtube.com/watch?v=CeeDk38JRdM
    Бъди здрав!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...