Търся ли?
Желая ли?
Знам ли?
За какво
по дяволите
съм тук?
Скучая ли?
Пиша ли?
Не!
Само
правя буклук,
който днес
пълни сметИщето.
Промива
зелените мозъци,
а на зрелите
е дотегнал
с изприщване
от вечното
питане:
Как?
От кога?
И защо?
Все поникнали
в нищото
което съм аз
и всеки
познал се от вас.
Какво ви очаква
поети?
Един
да си вдигне
ръката
и след знака
да пляскате клети...
Ако не...
Сами се разпнете.
Днес не пия.
Днес треперят
ръцете.
Днес не слушат
нозете.
Главата с въпроси
заета
не търси
ответа,
а крета
клетата
в лабиринта
от хиляди "не"-та.
НЕ,
НЕ
и НЕ!
И само
в края
аз зная
самотно остая
забито на остра коса
в ръцете
на бабичка зла
и тъмата -
искрящо
блестящо,
туптящо
кървящо
и истинско...
ДА
ПП Послепис след това...
© Найден Найденов Всички права запазени