13.09.2005 г., 23:25

Питанки

931 0 0

Търся ли?
Желая ли?
Знам ли?
За какво
по дяволите
съм тук?
Скучая ли?
Пиша ли?

Не!
Само
правя буклук,
който днес
пълни сметИщето.
Промива
зелените мозъци,
а на зрелите
е дотегнал
с изприщване
от вечното
питане:

Как?
От кога?
И защо?
Все поникнали
в нищото
което съм аз
и всеки
познал се от вас.

Какво ви очаква
поети?
Един
да си вдигне
ръката
и след знака
да пляскате клети...
Ако не...
Сами се разпнете.

Днес не пия.
Днес треперят
ръцете.
Днес не слушат
нозете.
Главата с въпроси
заета
не търси
ответа,
а крета
клетата
в лабиринта
от хиляди "не"-та.

НЕ,
НЕ
и НЕ!

И само
в края
аз зная
самотно остая
забито на остра коса
в ръцете
на бабичка зла
и тъмата -
искрящо
блестящо,
туптящо
кървящо
и истинско...
ДА


ПП Послепис след това...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...