Търся ли?
Желая ли?
Знам ли?
За какво
по дяволите
съм тук?
Скучая ли?
Пиша ли?

Не!
Само
правя буклук,
който днес
пълни сметИщето.
Промива
зелените мозъци,
а на зрелите
е дотегнал
с изприщване
от вечното
питане:

Как?
От кога?
И защо?
Все поникнали
в нищото
което съм аз
и всеки
познал се от вас.

Какво ви очаква
поети?
Един
да си вдигне
ръката
и след знака
да пляскате клети...
Ако не...
Сами се разпнете.

Днес не пия.
Днес треперят
ръцете.
Днес не слушат
нозете.
Главата с въпроси
заета
не търси
ответа,
а крета
клетата
в лабиринта
от хиляди "не"-та.

НЕ,
НЕ
и НЕ!

И само
в края
аз зная
самотно остая
забито на остра коса
в ръцете
на бабичка зла
и тъмата -
искрящо
блестящо,
туптящо
кървящо
и истинско...
ДА


ПП Послепис след това...