13 сент. 2005 г., 23:25

Питанки

934 0 0

Търся ли?
Желая ли?
Знам ли?
За какво
по дяволите
съм тук?
Скучая ли?
Пиша ли?

Не!
Само
правя буклук,
който днес
пълни сметИщето.
Промива
зелените мозъци,
а на зрелите
е дотегнал
с изприщване
от вечното
питане:

Как?
От кога?
И защо?
Все поникнали
в нищото
което съм аз
и всеки
познал се от вас.

Какво ви очаква
поети?
Един
да си вдигне
ръката
и след знака
да пляскате клети...
Ако не...
Сами се разпнете.

Днес не пия.
Днес треперят
ръцете.
Днес не слушат
нозете.
Главата с въпроси
заета
не търси
ответа,
а крета
клетата
в лабиринта
от хиляди "не"-та.

НЕ,
НЕ
и НЕ!

И само
в края
аз зная
самотно остая
забито на остра коса
в ръцете
на бабичка зла
и тъмата -
искрящо
блестящо,
туптящо
кървящо
и истинско...
ДА


ПП Послепис след това...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Найден Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...