Питаш ме често: - Защо си унесена? -
и ме гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а ти си тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се аз на нещо прекрасно,
но видимо само за мен.
А ти си учуден. Нима не е ясно?
Радва ме ведрият ден.
Понякога будиш се в късните нощи,
а будна съм аз над листа.
Питаш: - Защо не заспиваш все още?
За почивка е, мила, нощта. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация