Питаш ме често
Питаш ме често: - Защо си унесена? -
и ме гледаш с тревожни очи.
- Лято е, а ти си тъжно-есенна,
кажи ми, добре ли си ти?
Усмихвам се аз на нещо прекрасно,
но видимо само за мен.
А ти си учуден. Нима не е ясно?
Радва ме ведрият ден.
Понякога будиш се в късните нощи,
а будна съм аз над листа.
Питаш: - Защо не заспиваш все още?
За почивка е, мила, нощта.
Така съм различна, така си различен –
подобно на север и юг.
Но пак ме обичаш и аз те обичам,
пак крачим един до друг.
Ти на земята стъпил си здраво,
а аз „ в небесата” летя.
Ти с поглед трезвен гледаш направо.
Аз птиците с поглед следя.
За тебе животът е дълг прозаичен –
грижи за хляб, топлина...
В живота аз търся нещо различно –
романтика , цвят, светлина.
Не мога без тебе! Не можеш без мене.
Ние със теб сме едно.
Един за други сме ние отредени –
два полюса в земно кълбо.
© Генка Богданова All rights reserved.
