Пиян.
Пиянството порок ли е, не знам...
Пиян -
в душата си се чувстваш издълбан.
Празен си отвътре, отровен си сега
и нямаш сили да удавиш мъката в сълза...
Нямш сили да се бориш, да изминеш своя път;
пиянството е веруюто всеки път,
всеки път, когато държиш в ръцете своята съдба,
всеки път, когато не давиш мъката в сълза.
Болката пронизва, разсича твоето сърце,
а порокът е приятелката с хубаво лице.
Усмихва се вежливо, примамва те с финес
и в мрежа те оплита като жертва днес.
Омайва те с думи, жадувани,
разказва ти за други - по-бленувани...
Мечтите ти разкрива, изсмуква ги от теб.
Предлага ти се нежно като кубче лед.
Душата ти купува за бутилка Ром
и тайно - тихомълком отсяда в твоя дом...
Неусетно те измества от любимото сърце...
А къде си ти? Къде?...
© Милена Всички права запазени