Dec 26, 2008, 8:31 PM

Пиян

  Poetry » Other
1.2K 0 5

Пиян.

Пиянството порок ли е, не знам...

Пиян -

в душата си се чувстваш издълбан.

Празен си отвътре, отровен си сега

и нямаш сили да удавиш мъката в сълза...

Нямш сили да се бориш, да изминеш своя път;

пиянството е веруюто всеки път,

всеки път, когато държиш в ръцете своята съдба,

всеки път, когато не давиш мъката в сълза.

Болката пронизва, разсича твоето сърце,

а порокът е приятелката с хубаво лице.

Усмихва се вежливо, примамва те с финес

и в мрежа те оплита като жертва днес.

Омайва те с думи, жадувани,

разказва ти за други - по-бленувани...

Мечтите ти разкрива, изсмуква ги от теб.

Предлага ти се нежно като кубче лед.

Душата ти купува за бутилка Ром

и тайно - тихомълком отсяда в твоя дом...

Неусетно те измества от любимото сърце...

А къде си ти? Къде?...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Милена All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...