Пиян
Пих уиски с мокър лед и
яви ми се момичето - Късмет.
Тя, налива по едно на минута, пет.
За Хаваите, купих й билет.
Ох! Замая ми главата!
После метна двата крака
върху черният диван,
не помръднах аз от срам!
Тя, налива ми с буркан -
топъл лед, студено "вино" .
Може и да е обратно.
Аз, нали съм мъничко пиян.
Тя, красавицата дивна
стана ми, блаженна, свидна.
Бързо ме наби с бельото,
че заспал съм под леглото.
Нея я държат краката -
уж не пие, а се бие.
Много ме боли главата
от тоз удар в стената.
Аз, нали съм лекичко пиян
щом съм весел и засмян.
Той, ледът ми под краката
разиграва си шегата.
Падам, ставам все под лед.
Няма как да съм превзет.
Тя, затръшна ми вратата.
И прокле ме с ръката!
Ах! Дано да пекне слънце,
да стопи леда жесток.
Аз, нали съм хубав, синеок
Няма да съм вече смок - слепок!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Николова Всички права запазени
