Пиян Гошо

Ох, свят ми се зави!
Абе, Гошо, толкоз винце как изпи?
Върви Гошо и със себе си разговаря,
клатушкайки се по тротоара.
Хората го гледат и се кискат,
с ръка устата си притискат.
 - Що ме гледат всички тея?
Ама да ги питам - не, не смея!
В стълба насрещен Гошо се блъска,
плюе, псува и съска:
 - Тоз, коравия, отде ми се изпречи?
Седи си неподвижно и ми се перчи!
Уморен толкова, ако не бях,
щях да му спретна аз един пердах!
Върви си Гошо и крака преплита,
подпря се на едно дърво, па го попита:
 - Чакаш ли някой? Гледам все тука стоиш.
Що не отговаряш бе, а само мълчиш?
А дървото ни дума, ни продума.
Ядоса се Гошо и здраво го надума.
Вървя още Гошо, па му се доспа.
Гледа стигнал неговата къща и на пейката
легна и заспа.
Бясна Гошовица излезе навънка,
бута Гошо и мрънка:
 - Ставай бе, пияницо такава!
Ала Гошо не мърда
и да лежи на пейката остава.
 - Пу, не те е срам бе, Герге!
Ядоса се Гошовица и метлата донесе.
Метна с нея да го налага,
както и приляга.
Стресна се Гошо, скочи и побягна,
"пляс" и в локвата кална падна.
 - Пу, да му се не знае! - 
предаде се Гошо и взе да ридае.
Ала Гошовица не се отказа,
как се отрезнява бързо му показа!