8.06.2019 г., 0:31 ч.
Пияният хусар
След победен бой, се знай,
отсядам в кръчма за отмора.
- Гарсон, кана вино от Токай,
защото с набег смел плених бая хора!
Търчи момчето, нали хусар,
щом призове и после вади сабя!
За младите жени съм суперстар!
А зрелите девици в сънищата грабвам!
И тъй я карам. Летя без предел!
След всяка битка: любя хубавици.
А старите разказват, че Дяволът ме взел
и ме заклел да сънувам винаги девици!
© Стойчо Станев Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
И още нещо, Стойчо, във връзка с дискусията на другото ти стихотворение. Ако някой проявява самокритика, нормалната реакция е дори и да се съгласиш с него, да изтъкнеш и положителните му страни, за да не го поставяш в унизителното положение сам да се хвали. А не да използваш думите му, за да го удряш с баданарката по главата. Недостойно е и просташко от страна на хора, които претендират за класа. Аз се старая да постъпвам по този начин с всички. Но от някои хора получавам само негативна критика. Няма пишещ, който да няма и положителни страни. Това е нормалното поведение, а другото е тенденциозност, която не трябва да се толерира.
-
Ау,хем много съм закъсняла,хем се изненадах....май не съм чела хумор от теб,Стойчо!Хареса ми!
-
О, няма нищо, и аз в коментара си изплагиатствах Астрид Линдгрен - само малко я префасонирах - при нея, в "Емил от Льонеберя" Емил напива кокошките с череши, от които майка му е правила вино. Направих го инстинктивно, защото знаех, че ще настръхнеш срещу мен, а тази книга много ме развеселява. Искала съм да ти предам настроението, което усещах аз, за да не ми се сърдиш, че те критикувам. Но това беше инстинктивно, после се сетих за пияните кокошки. Но свърши работа, това е важното. Няма нужда да ми благодариш. Стихотворението е факт и това е важното. Все пак се наскърбих, че дори не ме спомена. Множко ми дойде тази скромност. Аз наистина те уважавам, не исках да те обидя.
-
Ни най-малко! Защо да се обиждам след като мога да се самоиронизирам?
Сега мисля да напиша стихотворение за" Пияната тояга"!😅
Ако ми повярваш, замислям (засега е проект!)да напиша и за "Пияната пеперуда", нещо като буфоопера, като противовес на "Мадам бътерфлай"! Почти съм довършил либретото!Но срещам сериозен отпор от Пучини, защото може да изплагиатствам нещо от музиката му!😎 -
Стойчо, радвам се, че коментарът ми за пияния хусар, който ти написах, те е вдъхновил за това забавно стихотворение. Ти отначало се засегна, но я виж какво се получи! Не го оцених, защото ми се струва, че трябваше да споменеш източника. Така е честно. Пожелавам ти нови творчески успехи. Аз никога не съм злонамерена.
-
Благодаря ви 👼 13 и Лидия за разбирането и усмивката!
За съжаление се налага в събота и неделя да работя, когато е срещата!
Иначе с удоволствие бих присъствал, още повече че имам приятели от града и някои други градове на областта! -
"И тъй я карам. Летя без предел!"....Вземи, че летни към Габрово.Ще си душата на компанията, Стойчо!
-
Благодаря, Росица!
Приеми моите приятелски поздрави!😉 -
Духовито! Поздравления за този хусар!
! -
Хари,за да си хусар, не е задължително да си пиян!Но е задължително да си поет в Любовта!Хусарите имат морален кодекс, който идва още от древните българи по време на Второто Българско царство,по време на Цар Йоан-Асен Втори,те са личната гвардия на Владетеля и са облечени в червени куртки извезани с гайтани, като са с фазанови пера на астраганени калпаци, което е израз на красотата и хвърковатата им бързина и смелост.Тази войскова част от личната гвардия на Владетеля са наследници на"хранените люде" на Владетелите от Първото Българско царство.Традицията е запазена, благодарение на това,че около триста български хусари са приютени от унгарския крал след като България е вече в 1396г.под властта на Османската държава, чиято столица е Одрин, Царството (Видинско) на Йоан Срацимир е вече история.При слизане на Ботев с четата му при Козлодуй,те са облечени в хусарски униформи, които пък след Освобождението на България,при Третото Българско царство са приети за униформи на Първи конен полк.
-
И аз искам да съм хусар!
-
Всеки има права.Дори и лудите,но само нормалните са бъдещ контингент за психопрофилактика 😂!
-
За кобилата--жребец! Конската любов
е пряка полза:ще ме дари с наследство!
За теб гердан с мъниста и обков;
и сладкиши квалитетни!Но с ресто!😉 -
За коня може, за кобилата - не?
Един рафаело и за мен, моля, може и на два крака!
-
Щом приключа със войната-
отмора търся при жената!
Благодаря за намека,Пепи!
Един хусар жените черпи!🐎
Гледай, как забравих коня
да почерпя със бонбони!😃 -
Аз пък се моля да имаш нежни битки!
-
Моля се за победни битки и нежни сънища!😉
Благодаря за коментара, Красимира! -
Пиян, казваш... чудя се сега - още битки ли да му пожелая или още сънища?!
-
Благодаря за коментара, Гавраил!
Пияният хусар с любов се е напил!😆 -
Хусарю,
сънувай си девици
завиждат ти онез
със дългите и зли
езици. -
Благодаря, Цветенце!😉
Благодаря, Младен за кодираното и декодирано от теб послание, защото наистина имах това намерение с израза суперстар,та го написах умишлено слято, което пък в превод от английски означава, което означава и т.н.😅 -
Тук надмина всичките ми очаквания, Стойчо! "За младите жени съм суперстар!" означава, че за младите жени си суперзвезда, а пък зрелите да му мислят, когато се явяват в сънищата ти. А с токайското вино е една друга история, която ще ти разкажа някой ден като се видим. Едно е ясно, че няма да е на събирането на откровенци в Габрово. Бъди все така дяволит, за да ни веселиш с хумористичната си поезия!
-
Хубаво и усмихнато😊 Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
И аз мога, и съм весел човек, щом намеря весели моменти.
Радвам се, че прочетеното има забавен характер.
Все си мисля: нима в тъжното сме винаги тъжни?
Нима във веселото, сме винаги весели?!
Едва ли.Поне при мен не е така, защото понякога пиша тъжни неща,а ми е весело или пък обратното...