Jun 8, 2019, 12:31 AM

Пияният хусар

974 5 24

След победен бой, се знай,

отсядам в кръчма за отмора.

- Гарсон, кана вино от Токай,

защото с набег смел плених бая хора!

 

Търчи момчето, нали хусар,

щом призове и после вади сабя!

За младите жени съм суперстар!

А зрелите девици в сънищата грабвам!

 

И тъй я карам. Летя без предел!

След всяка битка: любя хубавици.

А старите разказват, че Дяволът ме взел

и ме заклел да сънувам винаги девици!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Иржи!
    И аз мога, и съм весел човек, щом намеря весели моменти.
    Радвам се, че прочетеното има забавен характер.
    Все си мисля: нима в тъжното сме винаги тъжни?
    Нима във веселото, сме винаги весели?!
    Едва ли.Поне при мен не е така, защото понякога пиша тъжни неща,а ми е весело или пък обратното...
  • И още нещо, Стойчо, във връзка с дискусията на другото ти стихотворение. Ако някой проявява самокритика, нормалната реакция е дори и да се съгласиш с него, да изтъкнеш и положителните му страни, за да не го поставяш в унизителното положение сам да се хвали. А не да използваш думите му, за да го удряш с баданарката по главата. Недостойно е и просташко от страна на хора, които претендират за класа. Аз се старая да постъпвам по този начин с всички. Но от някои хора получавам само негативна критика. Няма пишещ, който да няма и положителни страни. Това е нормалното поведение, а другото е тенденциозност, която не трябва да се толерира.
  • Ау,хем много съм закъсняла,хем се изненадах....май не съм чела хумор от теб,Стойчо!Хареса ми!
  • О, няма нищо, и аз в коментара си изплагиатствах Астрид Линдгрен - само малко я префасонирах - при нея, в "Емил от Льонеберя" Емил напива кокошките с череши, от които майка му е правила вино. Направих го инстинктивно, защото знаех, че ще настръхнеш срещу мен, а тази книга много ме развеселява. Искала съм да ти предам настроението, което усещах аз, за да не ми се сърдиш, че те критикувам. Но това беше инстинктивно, после се сетих за пияните кокошки. Но свърши работа, това е важното. Няма нужда да ми благодариш. Стихотворението е факт и това е важното. Все пак се наскърбих, че дори не ме спомена. Множко ми дойде тази скромност. Аз наистина те уважавам, не исках да те обидя.
  • Ни най-малко! Защо да се обиждам след като мога да се самоиронизирам?
    Сега мисля да напиша стихотворение за" Пияната тояга"!😅
    Ако ми повярваш, замислям (засега е проект!)да напиша и за "Пияната пеперуда", нещо като буфоопера, като противовес на "Мадам бътерфлай"! Почти съм довършил либретото!Но срещам сериозен отпор от Пучини, защото може да изплагиатствам нещо от музиката му!😎

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...