Пиянски дни...
Палтото пада на пода. Само.
Къпе пода с искри.
Падам и аз. Легло.
Душата трепери, гори.
Проплаква часовникът, бягат
часовете миг подир миг...
Гостите да си тръгват, отлагат
пиянски и спонтанен вик.
Едвам вървя, залитам
Сякаш земята под мен трепери!
"Защо замаях си главата? - питам. -
Къде отровата сърцето ми намери?"
Поглъщам още от тоя елексир
години нижат се, препускат…
Аз пия, пия ден и нощ, безспир,
на вечеря или на закуска!
~*~*~*
Не пия алкохол! Ни глътка!
Обичта е тая, която ме плени!
Улови ме като дива хрътка
и нижат се пиянски дни...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сиси Валентинова Всички права запазени
