Apr 2, 2007, 3:31 PM

Пиянски дни...

  Poetry
1.1K 0 1

Палтото пада на пода. Само.
Къпе пода  с искри.
Падам и аз. Легло.
Душата трепери, гори.

Проплаква часовникът, бягат
часовете миг подир миг...
Гостите да си тръгват, отлагат
пиянски и спонтанен вик.

Едвам вървя, залитам
Сякаш земята под мен трепери!
"Защо замаях си главата? - питам. -
Къде отровата сърцето ми намери?"

Поглъщам още от тоя елексир
години нижат се, препускат…
Аз пия, пия ден и нощ, безспир,
на вечеря или на закуска!
 ~*~*~*


Не пия алкохол! Ни глътка!
Обичта е тая, която ме плени!
Улови ме като дива хрътка
и нижат се пиянски дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересна матафора,пияна от любов!
    Радвам се,че сме съгражданки!
    Поздравявам те за прекрасния стих!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...