Apr 2, 2007, 3:31 PM

Пиянски дни...

  Poetry
1.1K 0 1

Палтото пада на пода. Само.
Къпе пода  с искри.
Падам и аз. Легло.
Душата трепери, гори.

Проплаква часовникът, бягат
часовете миг подир миг...
Гостите да си тръгват, отлагат
пиянски и спонтанен вик.

Едвам вървя, залитам
Сякаш земята под мен трепери!
"Защо замаях си главата? - питам. -
Къде отровата сърцето ми намери?"

Поглъщам още от тоя елексир
години нижат се, препускат…
Аз пия, пия ден и нощ, безспир,
на вечеря или на закуска!
 ~*~*~*


Не пия алкохол! Ни глътка!
Обичта е тая, която ме плени!
Улови ме като дива хрътка
и нижат се пиянски дни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много интересна матафора,пияна от любов!
    Радвам се,че сме съгражданки!
    Поздравявам те за прекрасния стих!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...