Палтото пада на пода. Само.
Къпе пода с искри.
Падам и аз. Легло.
Душата трепери, гори.
Проплаква часовникът, бягат
часовете миг подир миг...
Гостите да си тръгват, отлагат
пиянски и спонтанен вик.
Едвам вървя, залитам
Сякаш земята под мен трепери!
"Защо замаях си главата? - питам. -
Къде отровата сърцето ми намери?" ...