Отпивам бавно, търпеливо
и между глътките мълча,
какво пък толкова, учтиво е -
виното няма никаква вина!
Казват, че вѝното опива
със своята пенлива течност -
Аз отвръщам:Любовта е сила
олицетворение на опиянена нежност!
Силно е когато пият двама
с отлежалата му истина и плътност,
без обещания за притежания -
така вървим и помним се до вечност!
Мълчим пред виното, а то мълви
за старите приятели, въздиша -
бяхме ли приятели добри
в "пиянството" си, днес да те опиша!?
Между глътките ми сядат многоточия -
притихват, да се съберат
в чувствата по бели слепоочия -
Още да отпиват, и мълвят, мълвят...
© Елеонора Крушева Всички права запазени