Пиянство
ПИЯНСТВО
Мисълта ми се люшка на кораб пияна,
търсейки брод.
Таз бездна – морето от слънце огряна,
не сеща ни помен-надежда за бряг.
Уморена да съзерцавам безкрай хоризонта
се опитвам да спра мисълта,
а тя отговаря надменно, отново пияна:
“Не ти, а аз съм ти господар!”
И паника страшна, отново напразна,
обхваща душата горката .
Защо?
Защото безвластна е тя
да накаже пиянството
и да намери компас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славея Гарова Всички права запазени
