ПИЯНСТВО
Мисълта ми се люшка на кораб пияна,
търсейки брод.
Таз бездна – морето от слънце огряна,
не сеща ни помен-надежда за бряг.
Уморена да съзерцавам безкрай хоризонта
се опитвам да спра мисълта,
а тя отговаря надменно, отново пияна:
“Не ти, а аз съм ти господар!”
И паника страшна, отново напразна,
обхваща душата горката .
Защо?
Защото безвластна е тя
да накаже пиянството
и да намери компас.
© Славея Гарова All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
