ПИЯНСТВО
Мисълта ми се люшка на кораб пияна,
търсейки брод.
Таз бездна – морето от слънце огряна,
не сеща ни помен-надежда за бряг.
Уморена да съзерцавам безкрай хоризонта
се опитвам да спра мисълта,
а тя отговаря надменно, отново пияна:
“Не ти, а аз съм ти господар!”
И паника страшна, отново напразна,
обхваща душата горката .
Защо?
Защото безвластна е тя
да накаже пиянството
и да намери компас.
© Славея Гарова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
