Пиянство

6 авг. 2006 г., 16:57

Поэзия

818 0 1

ПИЯНСТВО

Мисълта ми се люшка на кораб пияна,

търсейки брод.

Таз бездна – морето от слънце огряна,

не сеща ни помен-надежда за бряг.

Уморена да съзерцавам безкрай хоризонта

се опитвам да спра мисълта,

а тя отговаря надменно, отново пияна:

“Не ти, а аз съм ти господар!”

И паника страшна, отново напразна,

обхваща душата горката .

Защо?

Защото безвластна е тя

да накаже пиянството

и да намери компас.