7.10.2007 г., 8:07

Плач

708 0 4
Плач

Посветено на анимето Trinity Blood


Само момиче коленичи пред ковчега.

Сълзи си стичат от невинни очи,

докато тя скръбта си изкарва наяве.

Тя знаеше, че той не е човек,

по-скоро демон на демоните.

Но това не можеше да намали болката й.

Още можеше да си представи онзи светъл ден,

когато той се появи пред нея с невинна усмивка

и разруши мрака на нощта,

спуснал се над невинната й душа.

Тя знаеше, и не само тя, в този свят студен,

че макар външността му да бе демонична,

той имаше ангелска сребриста душа

и дарба, да връща надеждата в сърцата.

Сега го нямаше, загинал в името на добротата

и тя, една млада, скърбяща душа,

плачеше и се молеше за демона с ангелско сърце.

"Сбогом, приятелю, спасителю мой,

дано душата ти открие желания покой.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разтегнал времето до краен предел
    потънал във мисли намерил покой
    осмисли всичко и в миг той разбра
    загубил бе време да търси това
    за което завиждаше на всички
    в премреженият поглед на смъртта
    усети от теб любовта
    и всичко се промени..
    в Архангел се Той прероди {}
    ...
    красиво е хареса ми! Продължавай!
  • ако това ви харесва нямам търпение да чуя коментарите ви за стихотворението към Тера или някоя друго от по - старите ми
    Признавам си, че Листото и вятъра не бе особено добро, но някой от другите неща може доста да ви харесат.
  • Привет, миличка!
  • Това стихотворение много ми хареса ,
    формата му отива много на идеята и
    въобще няма излишни думи,хубаво е.
    Но за Листото и вятъра можем да
    поспорим малко ако искаш, или ако
    разрешиш да използвам прекрасната
    ти идея може да напиша и аз свой стих.
    Харесвам много идеите , които имаш
    и мисля, че си прекрасно момиче .

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...