7 oct 2007, 8:07

Плач

  Poesía
712 0 4
Плач

Посветено на анимето Trinity Blood


Само момиче коленичи пред ковчега.

Сълзи си стичат от невинни очи,

докато тя скръбта си изкарва наяве.

Тя знаеше, че той не е човек,

по-скоро демон на демоните.

Но това не можеше да намали болката й.

Още можеше да си представи онзи светъл ден,

когато той се появи пред нея с невинна усмивка

и разруши мрака на нощта,

спуснал се над невинната й душа.

Тя знаеше, и не само тя, в този свят студен,

че макар външността му да бе демонична,

той имаше ангелска сребриста душа

и дарба, да връща надеждата в сърцата.

Сега го нямаше, загинал в името на добротата

и тя, една млада, скърбяща душа,

плачеше и се молеше за демона с ангелско сърце.

"Сбогом, приятелю, спасителю мой,

дано душата ти открие желания покой.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Разтегнал времето до краен предел
    потънал във мисли намерил покой
    осмисли всичко и в миг той разбра
    загубил бе време да търси това
    за което завиждаше на всички
    в премреженият поглед на смъртта
    усети от теб любовта
    и всичко се промени..
    в Архангел се Той прероди {}
    ...
    красиво е хареса ми! Продължавай!
  • ако това ви харесва нямам търпение да чуя коментарите ви за стихотворението към Тера или някоя друго от по - старите ми
    Признавам си, че Листото и вятъра не бе особено добро, но някой от другите неща може доста да ви харесат.
  • Привет, миличка!
  • Това стихотворение много ми хареса ,
    формата му отива много на идеята и
    въобще няма излишни думи,хубаво е.
    Но за Листото и вятъра можем да
    поспорим малко ако искаш, или ако
    разрешиш да използвам прекрасната
    ти идея може да напиша и аз свой стих.
    Харесвам много идеите , които имаш
    и мисля, че си прекрасно момиче .

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...