7 окт. 2007 г., 08:07

Плач

711 0 4
Плач

Посветено на анимето Trinity Blood


Само момиче коленичи пред ковчега.

Сълзи си стичат от невинни очи,

докато тя скръбта си изкарва наяве.

Тя знаеше, че той не е човек,

по-скоро демон на демоните.

Но това не можеше да намали болката й.

Още можеше да си представи онзи светъл ден,

когато той се появи пред нея с невинна усмивка

и разруши мрака на нощта,

спуснал се над невинната й душа.

Тя знаеше, и не само тя, в този свят студен,

че макар външността му да бе демонична,

той имаше ангелска сребриста душа

и дарба, да връща надеждата в сърцата.

Сега го нямаше, загинал в името на добротата

и тя, една млада, скърбяща душа,

плачеше и се молеше за демона с ангелско сърце.

"Сбогом, приятелю, спасителю мой,

дано душата ти открие желания покой.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разтегнал времето до краен предел
    потънал във мисли намерил покой
    осмисли всичко и в миг той разбра
    загубил бе време да търси това
    за което завиждаше на всички
    в премреженият поглед на смъртта
    усети от теб любовта
    и всичко се промени..
    в Архангел се Той прероди {}
    ...
    красиво е хареса ми! Продължавай!
  • ако това ви харесва нямам търпение да чуя коментарите ви за стихотворението към Тера или някоя друго от по - старите ми
    Признавам си, че Листото и вятъра не бе особено добро, но някой от другите неща може доста да ви харесат.
  • Привет, миличка!
  • Това стихотворение много ми хареса ,
    формата му отива много на идеята и
    въобще няма излишни думи,хубаво е.
    Но за Листото и вятъра можем да
    поспорим малко ако искаш, или ако
    разрешиш да използвам прекрасната
    ти идея може да напиша и аз свой стих.
    Харесвам много идеите , които имаш
    и мисля, че си прекрасно момиче .

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...