Плача за моята Ейприл
Ех, така ми е тъжно и болно,
мойто куче от старост лежи.
То навярно е май недоволно
или смърт ден след ден го грози.
Помня онзи април, преди време,
как мечтаех в слънчеви дни.
Тя бе черно и слънчево топче,
смях и радост в нашите дни.
Тя бе нашата мила утеха,
лъч пробляснал насред тъмнина.
Тя бе щастие, слънчева дреха,
що наметнах преди да умра!
Днес трепери, крачетата болни,
като струни от мъка звънят,
а очичките слепи неволно
към земята вървят ли, вървят.
Ех, така ми е болно и плача,
търся Бог, търся път! Накъде! Накъде?!
Ще омеся онази погача,
щом сърцето и нявга се спре!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
