Плаче любовта
Трябва да си забраня да плача,
щом те няма до мене, моя любов,
но как жива да остана.
Ти погубваш моя сив живот!
Отричам ден и нощ, че те обичам,
че не потъвам в самота без теб.
Сълзи обаче от очите ми се стичат
и те говорят истината вместо мен.
"Не са сълзи!" - пред хората аз шепна -
"не знаете ли, че и в очите пада роса".
Защо обаче хората се смеят?
Не плача! Плаче любовта!
Обичам те, обичам те, обичам.
Защо изричам винаги това?
Защо, когато се навеждам, виждам
името ти по мократа земя?
Не ме преследвай, болко. Остави ме.
Не разплаквай още любовта.
И без това без него аз умирам,
остави ме за миг на свобода!
© Еви димитрова Всички права запазени