Плаче сърцето ранено,
кърви и думи не помагат
пред неговата участ,
пред тез кървави сълзи.
Стене душата,
а тяло изнемощяло
гледа към небето - гледа онемяло.
Плаче и се моли туй сърце ранено...
Моли се да бъде тъй дълбоко възвишено,
ала думи са това, мисли похабени от нищета.
Сърце тъй сломено, без нито капка свобода.
© Елмира Занева Всички права запазени