Поредната чаша вино изпих
и поредната цигара запалих.
А сега - плачете, мои очи,
за несбъднатите ми мечти.
Плачете! Че малко ли мъка и тегла сте видели,
незаслужена омраза в други очи сте прочели?!
Колко пъти сте се престрували,
че не сте я изобщо забелязвали?
Плачете! И за това, че откакто се помня,
жестока битка със съдбата си водя,
че щитът мой, с вяра и надежда кален,
от ударите ù слабее ден подир ден. ...