Плачете, мои очи!
Поредната чаша вино изпих
и поредната цигара запалих.
А сега - плачете, мои очи,
за несбъднатите ми мечти.
Плачете! Че малко ли мъка и тегла сте видели,
незаслужена омраза в други очи сте прочели?!
Колко пъти сте се престрували,
че не сте я изобщо забелязвали?
Плачете! И за това, че откакто се помня,
жестока битка със съдбата си водя,
че щитът мой, с вяра и надежда кален,
от ударите ù слабее ден подир ден.
Плачете... Плачете, мои очи!
Излейте мъката ми със сълзи!
Омразната отрова изтръгнете!
Душата моя утешете!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Ангелов Всички права запазени
